Мишкова нива

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мишкова нива
Общ план на светилището в м. Мишкова нива
Общ план на светилището в м. Мишкова нива
Местоположение
41.9578° с. ш. 27.5005° и. д.
Мишкова нива
Местоположение в България Област Бургас
Страна България
ОбластОбласт Бургас
Археология
ВидНекропол
ПериодII хилядолетие пр.н.е. – VI век
ЕпохаБронзова епоха – Късна Античност
Мишкова нива в Общомедия

Мишкова нива се намира в района на Малко Търново, до границата с Турция, зад граничните ограждения. На територията на местността се намира тракийско светилище, част от сложен археологически комплекс в рамките на който влизат още няколко археологически обекти сред които две куполни гробници, крепост, укрепена римска вила и древни рудници.

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Първата научна публикация за култовия комплекс е на Карел Шкорпил в монографията му „Описание на старините в черноморската област – Част ІІ: Светилища и паметници с изображение на конници“, издадена в България през 1926 г. Шкорпил описва внушителният зид опасващ светилището с диаметър около 26 m, и споменава че „от храма произлизат много мраморни камъни (повече от 70), пренесени в Малко Търново за разни постройки, особено за църквата и други обществени здания.“ Някои от въпросните артефакти са с надписи на старогръцки, а Шкорпил прилага скици на някои от тях в публикацията си. Той споменава и за две плочи с релефи на тракийски конник. (В двора на историческия музей днес се съхранява фронтона от входа към светилището.)[1]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Могилният некропол в местността Мишкова нива има за център т. нар. „Голяма могила“. В южната част на Голямата могила се издига монументален градеж с външен диаметър 25 м и височина 1,80 м., изграден от 3 реда блокове от бял местен мрамор. В южната част на кръга е локализиран вход към куполна гробница, състояща се от покрит дромос и кръгла куполна камера. Входът е бил увенчан с фронтон, украсен с щит, копие и две разтворени длани. При западната стена на дромоса е открито правоъгълно помещение, което е изградено с ломени гранитни камъни, с материал и техника, които са различна от тази на гробницата. От същите ломени гранитни камъни е изграден вътрешен каменен кръг, който огражда големи гранитни плочи – останки на разрушен долмен. От обекта са открити мраморни жертвеници на Аполон Аулариос, надпис с посвещение на Херакъл и оброчни плочки с изображения на тракийския конник, съхранявани в музея на град Малко Търново.

Текстът гласи: „На добър час! На изслушващия бог Аполон Авларион аз Стратон, син на Стратона, началник на елините, които работят в железните рудници издигнах този жертвеник в осемнайсетата година от провъзгласяването на Антонина за Август, като сторих обет за спасение и успешния труд на себе си, на близките си и на работниците.“ (II в А.D.). Съдейки по надписите учените изследвали обекта предполагат, че главни божества в района на Малко Търново са били Зевс-Дионис и Аполон-Аулариок. Мраморната ротонда в местността Мишкова нива изглежда е била универсално култово място. Тя е играла ролята на гробница-мавзолей, където е бил почитан и бог Аполон с местното прозвище Аулариок. То ни е познато от два паметника – посвещението на ръководещия железните мини Стратон, син на Стратон, и от още един фрагментарен посветителен надпис.[2]

Култовото съоръжение в Мишкова нива е свещено място, което еволюира от мегалитен паметник (долмен) с ограда, от средата на II хил. пр. Хр., към светилище. Тази трансформация вероятно е станала в началото на интензивното разработване на близките железни рудници. Вероятно долменът е използван като място за почитане на митичен прародител. През по-късен период, останките от долмена и оградата му, превърнати в място за прослава на обожествения прародител-херой (хероон), са вписани в свещено оградено пространство (теменос), в което вече е почитан бог Аполон. Светилището е използвано до края на античността – IV-VI в. сл. Хр.[3]

Археологическият комплекс[редактиране | редактиране на кода]

Към своеобразния археологически комплекс е част и крепостта на връх Голямото градище (най-високият връх в Българска Странджа – 710 m надморска височина), която е служила за убежище, наблюдателница и охрана на региона до и през римския период, но е разбита от иманяри през последната четвърт на ХХ век. Крепостната стена е изградена от различни по размер и форма ломени камъни, плътно подредени без спойка. Дебелината на стената е около 1.20 – 1.30 m. На терена заеман от градежа, все още могат да се забележат парчета от тухли и металургична шлака. Ограденото от крепостната стена пространство е с диаметър около 100 m, където все още личат останки от помещения.

На около 30 m югозападно от най-високата точка на върха в грунтовата скала са запазени скални изсичания във формата на ями свидетелстват (според проф. В. Фол), че през един много ранен период, вероятно през II – началото на I хил. пр. Хр., на това място е функционирало скално светилище, което започнало да функционира и като крепост през по-късни периоди. Oбектът не е проучван археологически.

В близост до съоръжението в Мишкова нива, в седлото между върховете Голямо и Малко Градище се намира неразкрит обект, станал предмет на интерес през 80-те години, в обкръжението на Людмила Живкова.

Опазване и консервация[редактиране | редактиране на кода]

Светилището в местността Мишкова нива е включено в програмата „Седемте най-застрашени“ за 2014 г. на Europa Nostra за един от най-застрашените паметници в Европа. Проектът за консервация и социализация на обекта е на Община Малко Търново. Светилището, както целият археологически комплекс са застрашени паметници от изключително значение за науката. Въпреки нездравият интерес към локацията на обекта от страна на иманяри, светилището и куполните гробници са изключително съхранени, но с падането на загражденията на кльона не може да се охранява. Същевременно е необходима реставрация, защото във вида, в който е, трябва да има задължително водач и ходовата линия при посещения да бъде добре маркирана. Според проф.Валерия Фол паметникът в м. Мишкова нива е от изключително научно значение, а консервацията и реставрацията му трябва да помогнат на обществото да осъзнае значимостта му за да се отнася с необходимия респект към паметниците и да се грижи за тях.[4]

Градски легенди[редактиране | редактиране на кода]

Входът към галериите към т.нар. „Гробница на Бастет“

В близост до светилището в Мишкова нива, в седлото между върховете Голямо и Малко Градище се намира странен обект, останал дълги години под забрана, след като през 1981 година археологическа експедиция на Комитета за култура, водена от Кръстю Мутафчиев, сътрудник на Людмила Живкова, в която участва и племенницата на Ванга – Красимира Стоянова, започва разкопки, за които се твърди, че са на гроба на известната египетска богиня (Бастет). Около проучванията са сътворени множество съвременни легенди.[5]

Според проф. Валерия Фол, благодарение на дългогодишната изолация на комплекса поради непосредствената му близост с границата и строгата охрана, проучването на обекта предизвика митове и легенди, защото преди 1989 година, на територията на обекта могат да влизат хора само с разрешение, а при разкопките е позволено да работят само и единствено местни жители. Близостта на обекта до фактическата граница с Република Турция налага екипът и разкопките да бъдат охранявани. Същевременно от другата страна турските граничари проявяват любопитство към разкопките.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карел Шкорпил, „Описание на старините в черноморската област – Част ІІ: Светилища и паметници с изображение на конници“, София 1926, стр.71
  2. Делев, П. 1983. Епифания на Хреста и светилището на Зевс-Дионис в Малко Търново. – Археология, 3.
  3. Делев П., Карайотов Ив.; „Археологически разкопки в местността Мишкова нива край Малко Търново“; АОР през 1981 г., БАН, София, 1982 г.
  4. Агенция Фокус Нюз, интервю с проф. Валерия Фол от 11 март 2014
  5. Гробницата на Бастет в Странджа // Амфиарус. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 24 януари 2023.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

В художествената литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Бастет“, Валентин Фъртунов, ISBN 954-721-010-6, „Делфин прес“, Бургас.
  • „Homo Sapiens – за произхода на Хомо сапиенс част 1“, Кръстю Мутафчиев, „Гуторанов & Щери – М“, 1992