+ Предложи публикация
02.07.2017

Древните тракийски гробници на България

  Тракийските гробници и светилища са единствените почти изцяло запазени представители на монументалната култова архитектура на древните траки. Основна заслуга за тяхното запазване до наши дни е, че почти всички те се намират засипани в надгробни могили. На територията на България има над 60 хиляди такива тракийски могили, от които са проучени едва около 1000. Аналогични на тракийските могили и гробници се откриват също в Северното Причерноморие, край Кавказ, в Мала Азия и Средна Азия.

Чудотворните икони на България

Красивите дворци на България

Природата на България

 Най-голямо съсредоточаване обаче е в България, което показва къде е бил центърът на тази култура. Тракийската и гръцката култура се развиват под влияние на Месопотамия, Персия, Египет и Микена. Паралелно с това обаче наблюдаваме и една неподражаема оригиналност в Древна Тракия, която е характерна единствено за нашите предци – траките. Във връзка с това трябва да отчитаме също и обратното влияние от Тракия към околните народи, още повече, че предпотопната култура и цивилизация в Причерноморието е била тракийска. Тази цивилизация е предхождала по време с няколко хилядолетия зараждащите се по-късно култури в Месопотамия, Египет и Гърция.

 Произходът и етапите в развитието на тракийската гробнична архитектура не са напълно изяснени. Най-ранните гробници са може би скално-изсечените помещения, голям брой от които са средоточени в Родопите, Странджа, източна Стара планина и североизточна България, датирани от къснобронзовата епоха (втората половина на II хил. пр. Хр.) до ранножелязната епоха (IX-VII в. пр. Хр.). Някои изследователи смятат, че тези помещения не са били гробници, а светилища, а други – че са изпълнявали и двете функции. Скалните тракийски гробници имат обикновено едно помещение, рядко имат преддверие или дромос (коридор). Имат един вход отстрани и често – отвор на тавана, който е имал за капак подвижен камък. Входовете са малки, ниски, с кръгла форма. За да влезе, човек трябва да се наведе или да пълзи. На някои входове се виждат жлебове за затваряне с камък. Скалните гробници имат приблизителна форма на пресечен конус. Размерите им рядко позволяват повече от един човек да стои изправен във вътрешността. Срещат се изсечени скамейки (или погребални легла) по стените им, както и ниши, за поставяне на някакви предмети. Скалните гробници рядко се намират неограбени, тъй като в повечето случаи са били лесно достъпни.

Тракийската гробница в Казанлък, известна като Казанлъшката гробница, е открита през 19 април 1944 г. от войници, копаещи окоп и попаднали на иззидана каменна стена, която разбили и навлезли в нисък, тесен коридор. Две години по-късно гробницата е вградена в специална защитна постройка, която години по-късно е преустроена и осигурена с нужните условия за предпазване на стенописите. С цел тяхното съхранение, достъпът до нея е силно ограничен, а за туристите било изградено точно копие в близост до оригиналната гробница.

Староселската гробница е най-известната част на тракийския култов комплекс, който се намира в близост до село Старосел. Това е най-мащабният, към днешна дата, открит тракийски царски комплекс с мавзолей. Датира от края на V и началото на ІV век пр. Хр.

Комплексът се състои от шест подмогилни храма, четири от които уникални, както и няколко царски погребения. Достъпни за туристите са големият храм на Четиньова могила и храм Хоризонт. Границите на могилата са обградени със стена от гранитни блокове.

Свещарската гробница се намира край село Свещари, Разградско. Тя представлява царска тракийско-елинистична гробница, датираща от III век пр. Хр. Смята се, че в нея е погребан гетският владетел Дромихет. Всичко, намерено вътре е направено от скъпи метали и е разграбено още в древността. За богатствата, затворени в гробницата, говорят откритите кости на пет коня, посечени тук, за да придружават господаря си в отвъдния живот. В гробната камера са открити две каменни легла, човешки кости и гробни дарове.
Голяма Косматка представлява тракийска могила, намираща се до град Шипка. Там са открити едни от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на тракийския цар Севт III, погребан със своя кон. Могилата е изградена през V век пр. Хр. и се състои от 3 камери и коридор с обща дължина 26 м. Намерена е ритуално погребана бронзова глава от статуята на Севт III. Гробницата е част от Долината на тракийските царе, която включва още Казанлъшката гробница, както и гробниците и храмовете, открити в могилите Голяма Арсеналка, Шушманец, Хелвеция, Грифони, Светица и Оструша.
Мезешката гробница се намира източно от село Мезек на хълма Мелтепе. Тя е една от най-колосалните тракийски гробници в България. Има куполна форма от микенски тип. Счита се, че датира от периода III - IV век преди Христа и е запазена е изцяло в оригиналния си вид. Нейните находки са големи количества предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика. Също са открити белези от шест погребения, като в предверието е имало останки от погребана жена.
Александровската гробница е открита през 2000 г. край село Александрово, област Хасково. Гробницата датира от IV век пр.Хр. и е принадлежала на знатен аристократ или тракийски цар. Тя е едно от най-значимите открития на археологията в България, като най-запазени от нея са стенописите, които са уникални по рода си. От 2009 г. близо до гробницата е изграден Музеят на тракийското изкуство, в който е направено копие на Александровската гробница, което е достъпно за туристи, за разлика от оригинала.

Могилата Шушманец е открита през август 1996 г., близо до град Шипка. В нея се помещава храм, датиран от IV в пр. Хр. Архитектурата му прилича на слънчев диск с лъчи.

Уникалният и дизайн и изпълнение я правят един от най-представителните шедьоври на тракийската архитектура. Некрополния комплекс се състои от широк коридор, правоъгълно преддверие с полуцилиндричен свод и кръгла куполна камера, покрити с фина блестяща бяла мазилка. В предверието на храма са открити останки на принесени в жертва кучета и коне.

През 2004 г. край град Шипка е открита тракийска гробница в могилата Светица. Смята се, че гробницата датира от V век пр. Хр. Предполага се, че погребаният е бил войн, защото е погребан с цялото си бойно въоръжение. Сред предметите, открити в гробницата, най-ценни са златен пръстен-печат и златен съд издялан във формата на маска-лице, който изпълнява функцията на чаша. Гробницата, част от Долината на тракийските владетели, има вход и е отворена за туристи.
Караново е селищна могила, която се намира в село Караново, община Нова Загора. Тя е част от Карановската култура на Карановската селищна могила в Тракия и е една от най-старите в Европа. Могилата датира от късната медна епоха - около 4000 пр. Хр. В нея са намерени много находки като битови предмети, култови скулптури, монети, златни, сребърни и бронзови накити, керамика. Присъствието в близост до гроба на аристократа на колесница, потвърждва наличието на особен ритуал, съпътстващи полагането на античните коли при погребенията на знатните траки.

Античната куполна гробница край Поморие Кухата могила е най-голямата, разкривана по българските земи. Намира се под земния насип на висока могила и представлява оригинална комбинация от типична тракийска гробница и римски мавзолей (хероон). Датира от ІІ-ІІІ век след Христа и според учените в кръглата й като ротонда зала с висок свод са се извършвали религиозни езически обреди.

Внушителна по размери, изградена от камък и тухли, с уникален гъбообразен купол – поморийската гробница е единствена по рода си на Балканския полуостров.

Оценка 4.86 от 35 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ