Преславско съкровище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Преславско съкровище
Карта
История
Откриване43°10'N, 26°49'E
Преславско съкровище в Общомедия

Преславското съкровище е златно съкровище от периода на българското средновековие (Златен век), датирано към 10 век, открито през 1978 г. край Преслав.

Съкровището е едно от най-големите със съдържащите се в него над 120 златни и позлатени украшения: златна диадема, огърлици, медальони, обици, копчета, пръстени и плочки от 14- и 22-каратово злато. За обработката им са били използвани клетъчен емайл, перли, смарагд, планински кристал и други скъпоценни камъни. Сред накитите има от 10 век, изработени в Константинопол и Преслав, както и такива от 3 – 7 в. Правят впечатление християнските сюжети и символика.

Разкопките показват, че то е укрито в пещта на малка къща в предградията на средновековния град Преслав, вероятно при превземането му от киевските или византийските войски, съответно през 969 г. и 971 г. Те спомагат за изясняване на подробности около превземането на града. Най-късните предмети в съкровището са византийски монети на император Роман II (959 – 963).

История[редактиране | редактиране на кода]

Съкровището е намерено на 11 април 1978 г. в местността „Кастана“, на 3,5 км северозападно от дворците на крепостта, от жени които са работили в местната кооперация. В паметния ден те забивали пръчки и така оставяли белег за лозички, намерено е от Марийка Вичева Чочева, тогава на 83 г., която се сдобива с прякора Марийка Златото.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Atanasov, G. 1999. On the origin, function and the owner of the adornments of the Preslav Treasure from the 10-th century. – Archaeologia Bulgarica, 3, 81-94.
  • Тотев, T. 2000. Преславското съкровище. Шумен, „Алтос“.
  • Атанасов, Г. 2003. За происхода, предназначението и принадлежността на накитите от преславското съкровище от Х в. – В: Традиции и приемственост в България и на Балканите през Средните векове. Юбилеен сборник посветен на проф. д.и.н. Йордан Андреев. Велико Търново, 147-166.
  • Strack, E., R. I. Kostov. 2010. Emeralds, sapphires, pearls and other gemmological materials from the Preslav gold treasure (X century) in Bulgaria. – Geochemistry, Mineralogy and Petrology, 48, 103-123.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Немци преоткриха Преславското злато“ // trud.bg, 11 март 2017. Посетен на 7 септември 2021. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]